История на град Приморско

История на град Приморско датира от дълги години. Най – ранните исторически сведения за територията на общината са получени от потъналите селища при устието на река Ропотамо – III то хилядолетие преди Новата ера. При археологически разкопки през 1922 година около кладенчето “Качъка” са открити също останки от праисторическо езерно селище.

Наличието на “Долмените” – мегалитни паметници на материалната култура на древните траки, на североизток от “Качъка”, в околностите на “Ченгер”, също са доказателство, че тук са живеели различни племена.

От времето на Траките са останките на внушителна крепост, намираща се западно от връх “Китка”, на десния бряг на река Ропотамо.

По време на римското владичество (I – IV век след Новата ера) в днешните земи на общината е съществувало римско селище, доказателство за което е намерения хромел от бял варовиков шуплест морски камък.

От времето на гръцката колонизация са намерените каменни останки при устието на река Ропотамо, известни като “Вълчановото кале”, които се индефицират с мястото на късното антично селище Ранули и съществувалата до XIV век крепост с име Ропотамо.

При завладяването на Българското царство от османците, крепостта Урдовиза попада в отделната привилегирована област “Хасекията” – част от свещенните имоти на султан Мехмед I. Тази област се намирала югозападно от днешно Приморско и включвало териториите на10-15 села, сред които са Китен, Ясна Поляна, Писменово и др.

Руско – турската война (1877 – 1878) не донася така желаната свобода на хората от Странжанския край “Хасекията”. Съгласно решенията на Берлинския договор, много български села остават в пределите на Турция. До 1912 година границата с Турция е минавала на 4 километра от село Кюприя (Приморско) през залива Атлиман, а в  село Алан Кайряк (днес Ясна Поляна) е имало граничен контролно пропусквателен пункт.

Хиляди жители на Странжанския край напускат селата си и се заселват не само в днешните земи на общината, но и във вътрешността на България.

Те са и първите които се включват в подготовката и провеждането на Илинденско – Преображенското въстание (1903 г.).

Днес от камбанарията на изминалото време, можем да направим извода, че странжанските заселници, със своя бит, култура, трудови навици и поведение придават окончателно облика  на съществуващите села или в новосъздадените от тях села в района Нещо повече,много от тези селища имат обща историческа съдба, обща култура и родствени връзки.

На 15 май 1879 година на полуостров Кюпрюбурун (гръцко име Зонарита) е създадено селището Кюприя от четирима души заселници от странджанските села Заберново и Ургури (Българи). На 25.01.1910 година  се провеждат първите общински избори и за кмет на село Кюприя е избран Станчо Костадинов (1844 – 1956) изиграл съдбовна роля за развитието на селото.

При подмяната на имената на селищата в България от чужд произход през1934 година, село Кюприя е  преименувано в село Приморско (Указ на Н.В.Цар Борис III, “Държавен Вестник”, 1934 година).

През 1939 година в село Приморско е построено пристанище. Чрез него местните хора са търгували с Турция и Гърция, изнасяйки въглища, дърва, минни подпори и траверси. От 1922 година до 1944 година – района на село Приморско и село Китен е бил традиционен износител на траверси за БДЖ.

Важно събитие за живота на хората не само от село Приморско, но и за цялата страна е изграждането на Международния Младежки Център – Приморско (Разпореждане на Президиума на Народното Събрание № III 5052 от 02.07.1955 година и Писмо на Министерския Съвет №49 от 21.03.1956 година). Строителството започва през пролетта на 1957 година.

По случай 1300 години България с Указ №2190 от 16.10.1981 година на Държавния съвет на НРБ, село Приморско е обявен за град.

Историята на  Китен е вървяла паралелно с тази на град Приморско, но носи в себе си своето специфично обаяние, което обогатява региона.

През 1931 година на полуостров Урдовиза пристигат заселници от Източна Тракия и построяват 14 малко къщи “тип шаронски” по програмата на французина Рене Шарон. Погледнати отдалеч къщичките наподобявали китка и от 1932 година селището носи името Китен (красив, прекрасен).

През 1962 година  Китен получава статут на национален курорт.

Интересна е и съдбата на най-голямото странджанско село Ново Паничарево. То е основано през XIV век при голямото преселение на българи от родопския край. Първото му наименование е Чинакчи (Паница) и се е намирало в местността Юртя. По-късно поради икономически причини се премества в местността :Старото село” и приема името Паничарево. След Освобождението, през1881 година се установява на трето място, където се намира и сега с наименованието Ново Паничарево. Тогава в селото идват и много заселници от Странджанския край.

Най-старото писмено сведение за село Ясна поляна (Алан Кайряк) е намерено в данъчния регистър от 1488 година. От него личи, че село Ясна поляна има само българско население. Такова то се е запазило през цялото петвековно османско робство.

След Освобождението в селото идват преселници – българи от Източна Тракия.

Основание да бъде преименувано село Алан Кайряк в село Ясна поляна дава едно уникално събитие, случило се в селото през 1906 година – създаването на толстоистка колония. 

В историята на Приморско,през 60-те години на миналия век при обработка на оригинални данъчни регистри в Ориенталския отдел на народната библиотека “Кирил и Методий” – София е открито сведение за село Саръ Муса (днес село Веселие). От него става ясно, че през 1731 година в селото е имало 30 български къщи с 150 души, всичките българи, от които са събирани данъци. Предполага се, че селото е носело името на някой си турчин Саръ Муса (саръ значи жълт, а Муса е името на турчина), който е основал селото.

След Освобождението в село Веселие (Саръ Муса) идват няколко български семейства от селата Ченгер и Силяхляр, намиращи се близо до село Кюприя (днес Приморско).

През 1889 година в селото идват и едно две семейства от Молдавия.

След разгрома на въстанието в село Веселие (Саръ Муса) пристигат бежанци от Визица, Граматиково, Заберново и Българе.

През 1932 година населението взема решение на общо събрание да се смени турското име на селото. Приема се предложението на един от най-възрастните жители Стоян Георгиев Тричков,  селото да носи името – Веселие.

През 1913 година заселници от селата Граматиково, Малко Търново, Кондолово и Заберново създават село Писменово (Гарван). Наричат го така, за да подчертаят, че те са наследници на граматиците, умните и културни хора от село Граматиково и околните странджански села, които са се отличавали с високата си образованост. Около селото има 16 извора, чиято вода се счита за целебна, а самото село и параклисите около него се определят като “Боже място”. 

Дълги години, от Съединението на България (1885 г.) до средата на 20-я век, поминъкът на хората от селата, включени в днешната община Приморско се е характеризирал с дребно земеделие, скотовъдство, сезонна горска работа и добив на дървени въглища.

По-късно през 50-те години на миналия век условията на живот и работа на хората се променят. Наложеното от държавата коопериране на земята и стадата, макар, че не се приема еднозначно от всички хора, дава възможност да се внедри механизираното обработване на земята и събиране на реколтата и да с уедрят стадата.

За първи път се създават и огромни овощни масиви и започва научна експлоатация и обновяване на горите.

Несправедливата система на заплащане на труда на кооператорите, лошата дисциплина, породена от липса на лична заинтересованост, кражбите на готовата продукция, не позволяват да се утвърдят принципите на кооперативната система.

Ето защо населението от град Приморско и останалите селища, които по-късно формират община Приморско, посреща с надежда промените в политическия, стопански и културен живот на 10.XI.1989 година. 

Истинското начало на възраждането на този край започва с доброволното създаване на община Приморско през 1997 година от град Приморско, село Писменово, село Ясна поляна и село Ново Паничарево и доброволното присъединяване към тях на селата Китен (2001 г.) и Веселие (2002 г.).

Най-интересната част от историята и културата на града, и най - интересната забележителност е свързана с древните траки, които са живели по тези места. Тук са открити 4 светилища, 12 долмени и 10 могилни некропола. Най-забележителното място от култовите паметници е светилището “Беглик таш”, което олицетворява култа към слънцето.

През 2003г. e открито светилище, което се определя от археолозите като наи-ранното открито досега тракийско магелитно светилище в Югоизточна Тракия и Черноморското крайбрежия. Намерените керамични съдове доказват, че още през 3 в.пр.хр. тук се е осъществявала връзка с народите на о-в Крит, Троя, Египет и др. Светилището му се свързва с култа към плодородието, Богинята-Майка и орфическото просвещение и обезсмъртяването на Хероя. Големите скални късове са частично обработени от човешка ръка и монтирани на място, а каменните плочи и блокове са подредени в уникални форми.